Saturday, October 10, 2009

едно разбрицано колело, което прищраква на всяко по-ръбато камъче;

няколко купчинки жълти до френско листа;

и път.

откога не бях излизала от себе си.


3 comments:

  1. циганското лято на душата

    косовете ми избират ябълки.
    ангелите ми избират думи.
    и аз
    като че ли снощи
    съм си забравил сърцето в
    любов от последен поглед.
    но къде беше това?
    помня как излязох от себе си.
    помня как в парка
    някой просешки свиреше
    старинен валс.
    след това...
    мисля...
    но мисли ли се след това?

    ***

    в берн имах една интересна среща със стария лъв. говорехме си малко за теб. радва се на успехите ти и те поздравява. исках му съвет. каза някак през сълзи "трудни хора са поетите - и за себе си, и за другите".

    ReplyDelete
  2. а не е ли било по-скоро влизане в себе си?

    ReplyDelete
  3. Важно е да виждаме пътя.

    ReplyDelete