вишната погали с клони твоите коси, нежен цвят над тях отрони да ги украси, метна шал на твойто рамо, с капки оросен - за да си красива, мамо, в пролетния ден.
слънцето на всяко стръкче капна светлинка и изглади твойте бръчки с ласкава ръка, в миглите остави само пламък разтопен - за да си засмяна, мамо, в пролетния ден.
идвам през тревата росна с трепетно сърце тихо с устни да докосна твоите ръце и глава на твойто рамо да склоня смирен - за да си щастлива, мамо, в пролетния ден.
утро
ReplyDeleteвишната погали с клони
твоите коси,
нежен цвят над тях отрони
да ги украси,
метна шал на твойто рамо,
с капки оросен -
за да си красива, мамо,
в пролетния ден.
слънцето на всяко стръкче
капна светлинка
и изглади твойте бръчки
с ласкава ръка,
в миглите остави само
пламък разтопен -
за да си засмяна, мамо,
в пролетния ден.
идвам през тревата росна
с трепетно сърце
тихо с устни да докосна
твоите ръце
и глава на твойто рамо
да склоня смирен -
за да си щастлива, мамо,
в пролетния ден.