егати колко е странно
може ли да е толкова просто
шестимата наркомана на несъбудилия се град, две кучета с кутии на устите, един перон, на който май винаги вали и сандвич със сирене от охлюви
след това жаба с маратонки и чадър, лама с кофа с ядене, някакви си с реклами на гърба и най-красивата книжарница в света
после пък асансьор, който се отваря на грешни етажи, най-безумното предупреждение да си пазиш багажа и най-дългия коридор, в чието начало те изпращат едва ли не с фойерверки
тогава пиле с вкусни работи, небе като захарен памук, небе като пухена завивка, в която да се хврълиш, небе като раздърпана салфетка, постлана на земята, софия като лего, софия на длан, софия на пръст
и накрая криеница в салона за пристигащи и прегръдката, за да си сигурен, после пък прегръдката, за да си ти, прегръдката, в която да се забравиш и накрая прегръдката
уау, наистина е просто
No comments:
Post a Comment