детство + детство = две детства

колкото и да не ми се иска, отново ми идва отвътре да започна с онова изречение

егати, колко е безумно
чувствам се като бременна
както бременните жени знаят, че ей-сега, след още няколко дни, ще дадат живот на нещо прекрасно, нещо живо, че ще му дадат свобода в най-чистия вид; та така и аз сега усещам как след няколко дни от мен ще излезне нещо във възможно най-съвършения вид, в който би могло да същестува.

когато бях малка, имах един син сънчо, който светеше до възглавницата ми, когато го натиснех по коремчето.
когато бях малка, пишех писма, рисувайки къдрави линии по листа.
когато бях малка, имах един малко по-различен свят с няколко мивки на стената в детската градина и една много истинска приятелка, чието име вече не помня. роклята й беше жълта.
когато бях малка сънувах думи.
днес също.

когато бях малка, имаше една малка книжарничка на уличката на лятото.
когато бях малка, имаше едни малки, тънки книжки в една кошница на площада.
когато бях малка, веднъж закусвах филия с масло и салам заедно с още 30-40 военни в стола на летището. тогава в центъра на онова село, което не помня, имаше една от онези чешми в керемидено червено на бели ромбчета.
когато бях малка, знаех наизуст текста на балонче хвърковато и от време на време се чудех кой е брат й робърт на балкона.
в детската градина имаше една лоша госпожа, която веднъж ми се скара, че съм изяла две филии хляб.

след това имах едно друго детство.
второ.
сега мразя ефир 2 заради онзи филм, в който едното момче написа любовно писмо на момичето, което харесва, а тя го накъса на малки парченца и му го изсипа на главата. във фоайето в училището имаха кръгла пейка.
мразя ефир 2 и заради онзи епизод с мидите. дори сега, преди около седмица, когато минахме покрай мидите в ошана, в корема ми пробяга една неоправдана и определено доста неприятна тръпка.
когато имах второ детство, имах една книжка рисувай с нас, която не исках да имам. тогава имах и един инат, смесен с много страх или може би инат, прикриващ страха ми.
сега се сещам, че още приличам на себе си по това.

когато имах второ детство, вкъщи идваше един магьосник, който ни обръщаше с главите надолу, а после вадеше баунтита от ръкава си.
когато имах второ детство, си спомних един спомен от първото ми детство, в който лежа на задната седалка на една синя кола и гледам в картонения й покрив. тогава трабантът миришеше някак си.
когато имах второ детство, в детската градина имах фигурки с едно момиченце, което можех да преобличам или с рокля, или с костюмче. точно тогава, или може би малко по-късничко, имах един курс по лего и едно кухо конче с грива от бонжура на славейков и една спяща красавица в киното на ъгъла само и само да стигна по-късно до гадната детска градина, в която четях от книжката за цветовете на едно момиче от групата, което беше цигане. тогава, когато закъснях след филма, ядох компот от череши и плаках.

когато започнах да пораствам... започнах да се връщам от време на време в двете си детства
и все повече изпитвам нуждата да настигна кети, която беше малка, и да я прегърна силно.