искам да си повече или малко повече мой, все така странен и идващ в едни кадри, за които се сещам само когато чакам трамвая и няма нищо друго, за което да се сещам, искам да си такъв, какъвто сега, ако някой чете написаното, да си мисли, че си мъж, защото така е по-удобно да те скрия.
а ти никак даже не си момче, ти никак не си мъж, ти не си това момче, което оставих на летището, а когато се върнах от белите нощи вече беше мъж, ти си просто сън, отчаяно опитващ се да избяга от думите, които го правят малко по-свой от чуждите сънища, дори си толкова свой, че чак те мързи да те сънувам, а само по някое време се досещаш, че си ми нужен и се търкаляш по леглото ми, гъделичкайки ме по краката.
иска ми се да си повече или много повече мой, малко по-събуден и способен да ме научи, малко по-напомнящ ми да мина през литературното си таванче, което никак не е литературно, просто имам пишеща машина в него и искам да те помоля да си малко повече нежен рано сутрин, когато прибираш избягалите ми кичури зад ушите, докато се събуждам.
ето това искам.

и друго искам.
но ще ти го кажа, когато заспя.