dublin, bruxelles, bratislava...

ето ме тук. отново.

разтопена в надеждите си за един посипан със сребърен прашец и сини прегръдки дъблин, с картини на едни двама пътешественици, които са си самодостатъчни, с копнежа си по една всмукана уличка в брюксел с онези нежни ресторантчета, в които валят само искри, аз пак съм тук.

задушена от изпита по руски, контролното по мате и онези материали за дсд, които още не съм намерила, аз не съм тук.

аз се събуждам в една мека братислава и закусвам от онези кроасанчета с нищо, които ти ми купуваше във франция, когато излизаше сутрин, след това се разхождам по моста в грац, окрилена от представянето си на обяд, а накрая се прибирам по придремващата мариахилферщрасе, за да се събудя отново на следващата сутрин, само че в кулата на дунава.

и аз пак съм тук. или не съм.

поне знам къде ще съм другата седмица по това време.
в един град, колкото познат, толкова и необясним,
уж мой, а всъщност на всички
уж различен, а всъщност толкова наш

и аз пак съм тук.