Saturday, October 6, 2007

... и думите

… и колко много вярвам в думите и в начина, по който ме обичат,
и колко обичам думите и начина, по който те ми вярват.
И ако има нещо, което ще ме спаси от този свят
с гимнастиката в таванските квартири,
с бягането от другия,
със ставането най-чужд с най-близкия,
то това ще са думите.

И ако има нещо, което ще остане от мен, когато най-накрая се осмеля да избягам,
това ще са думите.

И ако има нещо, което ще ми помогне да нарисувам своите картини,
което ще ме заведе на моята си улица и ще ми покаже къде отиде онзи мой живот,
то това ще са думите.

И това ще съм аз.
Там, с думите.

3 comments:

  1. има няква много специфична красота в цялата тази любов, в която се обясняваш на думите, в цялата тая заслепеност, за която ти говориш и въобще в цялата тази твоя отдаденост към думите. и готовност към думите. и май във всичко.

    завиждам ти. че има(ш) нещо такова в себе си. че имаш една такава магия, една сила, в която да си ти. не ме разбирай погрешно. не ме разбирай и правилно. дори не знам дали има нужда да ме разбираш. тези неща се усещат.

    ReplyDelete
  2. А може би всеки има своята си магия... нали? Всеки има това свое нещо, в което да е.
    И ти си имаш своето. И то също е препълнено с прелест. И красота. И твоята вяра в него и неговата вяра в теб... :)

    ReplyDelete
  3. а знаеш ли, има едни други неща, които по-силно те разкъсват от думите. думите убиват чувствата, те не ги създават. чувствата са тук, в нас. думите са начин да ги разтуптим.

    ReplyDelete