Недостатъчно Буковски

Четеш твърде много Буковски, малката – ми каза той.

И откакто го правиш, ги няма вече приказните залези, които пишеше,

и не споменаваш вече синьото море,

и нищичко не казваш за мечти.

Чета недостатъчно Буковски, казах аз.

И откакто го чета, не пиша за блестящото на изгрева,

не римувам звездите с паветата

и нищичко не казвам за нощта.

Но има страст.

И има пепел.

И прегаряне в думите.

И има отдаденост към думите като в първата любов.

За която също нищичко не казвам вече.