Sunday, January 27, 2008

"...защото не може да има такива неща като невярване."

защото може да има вярване и неслучване.
може да има вярване и несбъдване.
може да има вярване и ненадскачане.
и може да има вярване и всичко.

но не може да има невярване.
не може да не вярваш в перпендикулярните светове, в които живееш.
въпреки че очакванията ти надскачат по няколко измерения наведнъж.

не може да не вярваш в това, че си пингвин от похода на императорите.
въпреки че си просто 40-годишна (а всъщност не точно), изморена и разочарована от течението.

не може да не вярваш в приказката за хората във влака и момичето, което раздава химикалки на белгийци.
въпреки че отдолу тя е просто приказката за хората във влака и момичето, което плаче.

но не може да не вярваш.
няма невярване.

искам да вярвам и обичам да вярвам.
остава ми само да се науча как да надскачам вярването и неслучването.

2 comments:

  1. няма толкова силно нещо, което да не може да понесем. може би освен нашето "аз". матушка казваше, че понякога мислим за себе си като за императори...

    ReplyDelete
  2. а след вярата идва любовта - но не тази, за която пише тома кемпийски и възбужда любопитството на парижанките..

    по средата е надеждата. пратих ти онзи пост, за да прочетеш думите на св. силуан.

    ReplyDelete