"...защото не може да има такива неща като невярване."
защото може да има вярване и неслучване.
може да има вярване и несбъдване.
може да има вярване и ненадскачане.
и може да има вярване и всичко.
но не може да има невярване.
не може да не вярваш в перпендикулярните светове, в които живееш.
въпреки че очакванията ти надскачат по няколко измерения наведнъж.
не може да не вярваш в това, че си пингвин от похода на императорите.
въпреки че си просто 40-годишна (а всъщност не точно), изморена и разочарована от течението.
не може да не вярваш в приказката за хората във влака и момичето, което раздава химикалки на белгийци.
въпреки че отдолу тя е просто приказката за хората във влака и момичето, което плаче.
но не може да не вярваш.
няма невярване.
искам да вярвам и обичам да вярвам.
остава ми само да се науча как да надскачам вярването и неслучването.
няма толкова силно нещо, което да не може да понесем. може би освен нашето "аз". матушка казваше, че понякога мислим за себе си като за императори...
ReplyDeleteа след вярата идва любовта - но не тази, за която пише тома кемпийски и възбужда любопитството на парижанките..
ReplyDeleteпо средата е надеждата. пратих ти онзи пост, за да прочетеш думите на св. силуан.