I'll Be Home I'll Be Home When your nights are troubled And you're all alone When you're feeling down And need some sympathy And there's no one else around To keep you company Remember baby You can always count on me
I'll Be Home I'll Be Home I'll Be Home
I'll Be Home I'll Be Home Wherever you may wander And wherever you may roam You come back And I'll be waiting here for you No one else will ever love you The way I do I'll be here to comfort you And see you through
Много анонимковци са отворили обятията си за тебе ;) А аз търся старите свещени думи, които значат едновременно "добре дошлa" и "сбогом"...
„Във всяко стихотворение е заровено страдание (щастливите стихотворения обикновено са глупави - като веселите народни песни), това страдание започва да дълбае, дълбае... гроб ти копае всяко стихотворение! Затова стихове трябва да се пишат само в краен случай. Трябва да си погнат от някаква идея като от бясна кучка, да се отбраняваш с тояги и ритници, да бягаш и да се радваш, ако се спасиш от тази идея - ако я забравиш, значи е била незначителна. Поезията е като вика на новороденото - ако не извикаш, ще умреш! Само тогава трябва да се пишат стихове - когато в теб нещо нараства и иска да излезе на бял свят, дори против желанието ти, - ще умреш, ако не го напишеш.”
For Cavafy The poems are sad and short: love half-remembered, history--beautiful, closed and Greek. But what I like best is the blank three-quarters page, white as a statue's marble eyes--
I'll Be Home
ReplyDeleteI'll Be Home
When your nights are troubled
And you're all alone
When you're feeling down
And need some sympathy
And there's no one else around
To keep you company
Remember baby
You can always count on me
I'll Be Home
I'll Be Home
I'll Be Home
I'll Be Home
I'll Be Home
Wherever you may wander
And wherever you may roam
You come back
And I'll be waiting here for you
No one else will ever love you
The way I do
I'll be here to comfort you
And see you through
I'll Be Home
I'll Be Home
I'll Be Home
Много анонимковци са отворили обятията си за тебе ;) А аз търся старите свещени думи, които значат едновременно "добре дошлa" и "сбогом"...
ReplyDelete„Във всяко стихотворение е заровено страдание (щастливите стихотворения обикновено са глупави - като веселите народни песни), това страдание започва да дълбае, дълбае... гроб ти копае всяко стихотворение! Затова стихове трябва да се пишат само в краен случай. Трябва да си погнат от някаква идея като от бясна кучка, да се отбраняваш с тояги и ритници, да бягаш и да се радваш, ако се спасиш от тази идея - ако я забравиш, значи е била незначителна. Поезията е като вика на новороденото - ако не извикаш, ще умреш! Само тогава трябва да се пишат стихове - когато в теб нещо нараства и иска да излезе на бял свят, дори против желанието ти, - ще умреш, ако не го напишеш.”
For Cavafy
ReplyDeleteThe poems are sad and short: love half-remembered,
history--beautiful, closed and Greek.
But what I like best
is the blank three-quarters page,
white as a statue's marble eyes--
a space to write or cry.
Bruce Williams
An einem Morgen
ReplyDeleteDie Tränen
meines Traumes
haben ein Netz
gezogen
weich und warm
liegen die Bahnen
des Scherzes
auf meinem Gesicht
Elisabeth Boskovsky