Няма назад.
Колкото и да искаш да го вярваш сега, няма назад.
Колкото и да ти се вярва, колкото и да ти се струва близко сега, то е много далече.
Не само няколко години назад.
Не само на няколко километра или няколко спирки с трамвай и после с автобус.
Но и няколко емоции назад.
Всичко е безкрайно отдалечено.
Не само на няколко спомена разстояние,
не само в едно друго албумче със снимки,
но и в друго твое човешко измерение.
Защото там е бил друг човек, а не този, който си в момента.
И колкото и да ти се иска да се върнеш, колкото и да ти се вярва, че е близо, то е в друга реалност,
в друга действителност.
Която сега не съществува.
Премини напред.
Спри да поглеждаш назад и да търсиш нещо окончателно останало там.
То не може да дойде напред, а ти нямаш право да се върнеш назад.
То принадлежи на една друга действителност, която вече не е твоя.
Не го приемай като примиряване, след като не искаш да се примиряваш.
Не го приемай като отказване, след като не искаш да се отказваш.
Не го приемай като преодоляване на себе си, след като не искаш да се преодоляваш.
Приеми го така, както приемаш безвъзвратно останалата в миналото супа топчета през зимната ваканция в Боровец.
Приеми го така, както приемаш, че никога вече няма да гледаш приказките на братя Грим по Нова със същите очи.
Приеми го така, както приемаш двете ти отминали детства и гледай така, както гледаш на тях – с онази леко прибрана усмивка, с една насмешка от време на време, с една солено-горчива сладост от време на време, с вкус на натурален шоколад – истински, леко тръпчив, пробуждащ сетивата ти, но и изпълващ те със завършеност.
Приеми го като завършеност, като изписана страница, която можеш само да препрочиташ, но не и да дописваш.
Приеми го като изхабена химикалка, в чийто празен пълнител можеш да погледнеш от време на време, но не и да го запълниш отново.
Приеми го като изяден шоколадов сладкиш – можеш да си спомниш вкуса, можеш да си оближеш пръста и да събереш трохите от салфетката, но никога няма да го имаш отново целия.
Приеми го.
Не го отхвърляй.
И не го желай.
Остави го да е било.
Разреши му да е бъдело.
Позволи му да си съществува в своето измерение, в което няма място за теб.
Освободи се от него.
Освободи го от себе си.
Дай му свободата, която искаш то да ти даде.
Позволи му да е било, защото то ти е позволило да си била в него.
Разреши му да е в своята реалност, защото то ти е разрешило да си съществувала в неговата реалност.
Освободи се от него, ако искаш то да те освободи.
И го приеми така, както то те е приемало.
Когато сте били.