А аз си мислех, че в Триер няма романтика.
А аз си мислех, че единственото романтично в Триер е дървото на ъгъла.
А не знаех колко е красиво в сряда през нощта.
С очила от Бали. И вино от Kaufland. И дъжд от небето.
И не знаех колко е мило прегръдка в черни якета, и дъжд в очилата, и морката коса, и дъжд по паветата, и прегръдка като панделка-подарък, и стълб на ъгъла, и дъжд в очилата, и вино, и дъжд.
И аз не знаех, че е толкова красиво.
И не знаех, че е толкова yellow, когато погледнеш през прозореца на влака на път за вкъщи.
И не подозирах колко е меко, и колко хвъркащо, и не вярвах, че има толкова много вятър, и дъжд, и залез, и нощ.
И не знаех, че е толкова красиво.
И не подозирах, че ще бъде толкова красиво.
И сега, когато е толкова силно и живо, и дъжд, и вятър, и меко, и полет, и мирише на есен, и има вкус на свежест, и е оранжеви листа в мокрота, и пулсира от вяра, и вино, и грозде, и кестени, и цветята на прозореца, и прозореца,
и няма как да не си помисля, че това е, защото самата аз съм yellow.
Kety,iskam i az da sum yellow :)
ReplyDelete