Ела, поете.

Ела с вълшебната си пръчка 
и нарисувай огън в световете.
Ела със стъпките на съчка 
и преплувай ледовете.
Аз искам само да те слушам, 
как пишеш стъпки в снега, 
как дишаш тихо в небето 
и пращаш чайки на дъжда.
Аз искам само да те чуя. 
Как тракаш с пръсти по дивана. 
Как живееш ред за ред и само 
се молиш пак да не остана.
Аз искам. Само да те видя. 
С заблеяна усмивка през снега. 
И като люспа лук да те завия 
с онази бяла мекота.
Ела. 
И никога не идвай. Забрави. 
Ела и остани за дълго.
Или просто се върни.
Ела, ела да ме разтърсиш. 
Отгоре и отдолу. Отстрани.
Ела и събуди ме в три.
А после или си върви, или...
остани.