Ти ме чакаш там, на входа забранен, с вида на малолетен терорист... Привет! Зная колко бързаш да изстреляш в мен лудия въпрос: "Ще стана ли поет?" Слушам твоя смешен патетичн транс. Боже! Ти римуваш "виках" и "видях". Трябва да ти кажа остро - нямаш шанс! В занаята наш любезността е грях!
Ето - ти помръкваш. Тръпнеш като свещ. Може би умееш мисли да четеш. Мрънкаш нещо, за да бъдеш извинен, че си шлосер, че това е опит пръв, че си дал за този свой свободен ден в поликлиниката доброволна кръв...
Кръв! Но ти си толкоз слабичък и блед! Кръв! Аз взимам свойте помисли назад. Щом ти знаеш как се плаща свобода, значи си обречен, значи си поет!
Но за да оставиш истинска следа, още много тайни има ереста. Стихове се пишат в страшна свобода от кръводарители на вечността.
Ти ме чакаш
ReplyDeleteтам, на
входа забранен,
с вида на малолетен
терорист...
Привет!
Зная колко бързаш
да изстреляш в мен
лудия въпрос:
"Ще стана ли поет?"
Слушам твоя смешен
патетичн транс.
Боже!
Ти римуваш
"виках" и "видях".
Трябва да ти кажа
остро -
нямаш шанс!
В занаята наш
любезността е грях!
Ето -
ти помръкваш.
Тръпнеш като свещ.
Може би умееш
мисли да четеш.
Мрънкаш нещо,
за да
бъдеш извинен,
че си шлосер,
че
това е опит пръв,
че си дал за този
свой свободен ден
в поликлиниката
доброволна кръв...
Кръв!
Но ти си толкоз
слабичък и блед!
Кръв!
Аз взимам свойте
помисли назад.
Щом ти знаеш
как се
плаща свобода,
значи си обречен,
значи си поет!
Но за да оставиш
истинска следа,
още много тайни
има ереста.
Стихове се пишат
в страшна свобода
от кръводарители
на вечността.