къде си, буковски

кога пак ще дойдеш, буковски

да чакам ли да завали, буковски

защото има една синя птица в мен, която чака да я посипеш с малко мастило, за да литне

и има едни бели листове в душата ми, които се веят леко при всяко мое вдишване и издишане, а в миговете, когато спра да дишам, просто падат един върху друг и допират празните си редове, така както влюбените се целуват с надеждата да изгорят един в друг

и пръстите ми оставят графит по всичко, до което се докосна, и оставят черно, пепел, прах, но не намирам правилните форми да докосвам

и сърцето ми тупти с ритъм на прелитащите страници на книга, оставена на вятъра, но вятърът си тръгва неочаквано

и кога ще дойдеш пак, буковски, изчистила съм стаята, ще легнеш на дивана, и пепелник ще ти намеря, ти само ела

и имам ново мастило, и подострих и моливите, и тефтерът е вече на перваза на прозореца, ти само ела

и съм малко по-тиха, и може би дори смирена, и съм готова да те слушам с часове и да ти доливам чашата, ти само ела

ти само ела, когато си готов, ела и ме изненадай, ела и ме стресни, ела и ме тресни дори

само ела, буковски, само ела

къде си, буковски

кога пак ще дойдеш, буковски

да чакам ли да завали?