Търси се къща

Търси се къща.

Може и малка.

На номер 3, 5, 7 или 9.

От по-големите може и на 11. Или на 13.

С порта. Хубава порта като от френски филм.

Тя държи на това.

И тераса.

На югоизток. Ако може.

И мазе.

Да можеш да стоиш прав в него.

Няколко човека. Поне 7.

Той държи на това.

Да няма призраци. И бръмбари, които да шумят в листата в двора.

Да,

да има двор.

Заден двор, скрит и потаен.

Ще си сложим силна крушка над вратата.

И да има място за снимки.

Защото снимките понякога са единственият начин да се върнеш отново там.

И хубава кухня също трябва да има.

За да готвят бабите ни в нея, когато ни идват на гости и разказват до болка познати истории.

И ако може улицата да е хубава.

Дори вълшебна.

Ако може.

С наведени стълбове и нестабилни шахти.

Тя ги обича.

И тук-таме по някоя тайна.

Той обича тайни.

И да е в центъра, за да си правим нощни разходки по трамвайните релси.

Но да е тихо и спокойно, без разбързали се коли и хора.

И да има дървета за катерене.

Откъдето той ще сваля тефтери с поезия.

Да.

Търси се къща.

Предишният стопанин може да е куче.

И на звънеца да пише номер, вместо име.

Но да няма стари натруфени свещници със златен обков.

Да има таванско с пишеща машина.

И прозорци към лятото.

И стаи, в които можеш да се качиш и да сънуваш

сънища, които се помнят.

В двора може да има бреза, върху която тя да ги записва.

Но да не е от онези, които се накланят и сякаш искат да се излегнат на земята.

И да има и вишна, която да цъфти в бяло през пролетта,

И тя да върже мартеничката си там, докато той придържа клона.

Търси се къща.

Може и малка.

Може и не на номер 3, 5, 7 или 9.

Всъщност къщата вече я има.

Търсят се те.

Има мазе.

За него.

И тераса.

За нея.

И порта с ключ.

Където ръцете им да се докосват леко, когато отварят едновременно.