Не е вярно, че не пиша за никого.
Пиша така, както боклучарят,
който отваря и затваря капака на контейнера с грубата си ръкавица,
оставяйки го да отекне в тихата декемврийска нощ с навлажнени павета,
се надява,
че тя ще го чуе.
В близкия блок,
облечена в бяла нощница на зелени цветя,
под червения юрган, под който спи.
No comments:
Post a Comment