не знам дали е студът по стъпалата ми в тази всъщност циганско-лятна нощ,
или тази задушаваща липса на светлина в сивите часове, преди да стане студено,
но нещо ме връща назад,
нещо ме връща обратно,
към един уличен ъгъл,
с лампи,
и плочки,
и вятър,
и локви,
и ръб,
и толкова студ,
че някой беше сложил колони със звука на пойни птички.