01:47

не знам защо става винаги така, точно в тези часове.
това, че утрешният ден, с неговите задачи и отговорности, отчасти е подал лицето си зад вратата, като че ли никак не може да стресне мислите ми в момента.
никак не може да изплаши пръстите ми, които замечтано тичат по клавишите и нареждат спомени от миналото и мечти за бъдещето едни до други.

не знам защо става винаги така, но точно в тези часове се появява тази част от мен, която разпръсква канела и мастило по някои отегчени и леко заоблени ъгълчета на душата ми. и те оживяват отново.
изведнъж картините около мен са много по-релефни, много по в синхрон с нотите в сърцето ми и като че ли стрелките на часовника удрят пълния час едновременно с останалите часовници в къщите наоколо и за секунди нощта замлъква.

точно в тези часове богатството на душата ми -
хилядите парченца пъзел в нея, появили се от места, хора, изживявания -
заблестява отново и пулсира в гърдите ми.

точно в тези часове,
точно тези часове,
ми помагат да надникна зад стената на ежедневието.
стена, изградена от рубик кубчета, сложени за да разсейват - в момента, в който решиш да събориш стената, започваш да се занимаваш с подреждането на кубчето и забравяш закъде си тръгнал.
но точно в тези часове знам накъде съм тръгнала и знам какво ще видя зад стената.

най-истинските ми желания, по детски истински.
най-откровените ми мечти и надежди.
нещата, за които най-искрено съжалявам.
онези, за които съм си простила.
най-силните чувства.
най-прекрасните прегръдки.
най-изгубените части от мен.
най-пулсиращите части от пъзела.

да видя светещ планктон.
да създам нещо истинско.
да се върна за едно ненаправено пътешествие с неясна цел.
защото невинаги съм била истинска.
в моментите, в които съм давала.
в моментите, в които съм взимала.
онези, които излизат наяве само в много звездни нощи.
онези, които притрепват като струни точно в тези часове.

в тези часове, в които ги няма преструвките, които ще трябва да облека чак на следващия ден.
сърдитите лица.
клишетата и подготвените реплики за различни ситуации.
безцелния гняв заради това колко е далече реалността от мигове като тези, точно в тези часове.

и добре, че ги има тези мигове,
и тези часове,
и тези части от душата ми,
които излизат наяве дори в такава нощ без звезди като днешната.