В лутането между метафизичните моменти и рационалните мисли как всъщност всичко е толкова реално и докосваемо,

между качването в изпотеното метро късно вечер и скърцането на зеления люлеещ се стол в заглушен следобед,

между вечери като тази и сутрини като след около два дни,

има няколко неща, които ми дават котва 
- или вятър -
за да ме върнат на точното място.

и това най-често не са неща.

"...there are no transcendent themes in life. In all cases things are here and they're over, and that has to be enough." - Richard Ford

Кажи го на дълбоките следи от люлеещия се стол, събрали всички разказани истории в гънките си, Ричард.