простичките неща, които циганското на лятото ми подхвърля:

една книжка, сгушена между многото в кашона, която да намери точно теб,

ръбатите сутрини-септемврийки в търсене на молив и острилка по релсите,

позабравената лекота, когато успееш да се освободиш от налудничавата мисъл, че някой ще се седне да се занимава точно с теб,

следобедно чайче в табакото и лъжичка захаросан мед, който се разтапя по езика ти,

и онова безкрайно любимо усещане за новото начало.