Sunday, July 11, 2010

Ананас.

Ананас.

Не знам защо си мисля за ананас, когато си мисля за човека в моя живот, с който ще си пасваме като кънки, пързалящи се по леда без никакво усилие.
Не знам защо извиквам парчета ананас в съзнанието си, когато мисля за този някой, който ще седне заедно с мен на шейната на живота и ще се спуснем с лекота по хълма.

Може би защото не обичам ананас.

Може би защото не обичам ананас, а съм изяла толкова много ананас досега.
Яла съм го като пица "Хавай".
В Германия много го обичат.
В Япония опитах паниран в кокос.
И той не ми хареса.
В Испания ядох дори ананасова торта.
Не беше никак вкусна.
А в Китай го ядох с ориз.
И там не ми хареса.

Не обичам ананас.

Но... ананас.
Не знам защо трябва да мисля за ананас, когато си мисля за човека в моя живот, който ще дойде някога, ще излезе иззад ъгъла, точно както поезията изскочи на едно кьоше, точно така ще дойде и той, може би неочаквано, а може би дори ще е оповестил по някакъв начин своето идване, може би ще иска да ме изненада, а може би самият той няма да подозира кого ще намери зад ъгъла, и може би ще дойде през деня, и първото, което ще видя, ще бъдат очите му, а може би ще дойде през нощта, и първото, което ще чуя, ще бъдат стъпките му, а може и да дойде на изгрев, и единственото, което ще чуя, ще бъде сърцето му.

И когато дойде, ще бъде с лекота.
Ще бъдем две души, пасващи една в друга, търкулнали се по кадифеното одеало на живота.
Ще бъдем две личности, запълващи се взаимно, и цялото, което образуваме, ще прелита с лекота на няколко милиметра над ежедневието.
Ще бъдем едно изпълнено, което ще може да плува във вятъра, без да се страхува, че ще се разпадне на две.

И когато дойде, ще бъде с лекота.
Искам само лекота.
Не искам нищо друго, искам само лекота.
Не ми трябва страст, не ми трябва усмихнатост, не ми трябват екстази през миг.
Аз искам само лекота.
С този някой лекота.
С тази личност лекота.
Като в тази хладна лятна сутрин, когато лежа на влажната зелена трева, отнякъде мирише на свеж ананас, но аз просто знам, че повече не съм длъжна да го ям.

5 comments:

  1. Леката походка е първият признак на божественост. А ананасът - на емоционалната амбивалентност.

    ReplyDelete
  2. Важно е да знаеш какво искаш, и то ще дойде с лекота!Обичам те <3

    ReplyDelete
  3. просто да бъдат свободнa

    ReplyDelete
  4. Кети, Мишето съм...
    Казвала съм го сигурно стотици пъти, но обожавам да чета нещата, които пишеш... Излъчват уникална свежест, повей на ново...И не миришат на ананас, въпреки че аз го обичам хахаха
    НЕ съм ти оставяла коментар досега на стената... но съм един от най-верните ти почитатели!!!Удоволствие е да чета нещата ти...

    ReplyDelete