И както нямаше нищо, изведнъж се напълни.
Както беше празно, сиво и прозрачно, изведнъж замириса на кестени с мед.
И както беше глухо, кухо и прозрачно, изведнъж на перваза кацнаха саксии.
И както беше тихо, грубо и прозрачно, изведнъж се напълни с цвят.
И аромат на чай, и прескачащото колелце на куфара към новото, и мекият следобеден сън, когато долу на улицата паветата въздишат от мъгла.
И колко е хубаво - с нежния вкус на кроасан и прясно мляко, черна плетена жилетка, развявана от вятъра, и онзи мирис, онзи мирис там горе на хълма - купчинки от шарени листа, попили от росата, напомнящи само една метафора:
Дърветата са хора. Имат нещо вечно, имат нещо преходно.
Да пуснем преходното да си иде.
А аз ще полея цветята на прозореца.
приблизително преди година
ReplyDeleteи аз така започнах в берн!
μαζι σου με βατοπαιδινο μελι
απο καστανια *)
And when I set out for Ithaka, I prayed, that my way is long.
ReplyDelete