От 12 до 3.

Моето време за писане.

Между 12 и 3 през нощта - когато не трябва да съм отличната студентка, добрата дъщеря, лъчезарната приятелка, и ако може - съвестната гражданка. Мога да съм си само аз - с множеството картини в главата, с разпилените букви, които падат на купчинки от скъсания ми джоб, и с нощната лампа, която хвърля светлина само до края на листа.

Повече не ми е и нужно - защото в моето време за писане няма място за нищо друго. Защото студентката е прибрала записките си, дъщерята се е държала прилично, а приятелката е разказала вълнуващите истории със задължителната доза активна жестикулация. Сега светлината стига само до последния ред на страницата и само това е от значение. Нищо друго освен мастилените букви, които се нареждат една до друга, пресъздавайки света, какъвто аз го виждам, мечтая, сънувам и усещам. И не се чува нищо друго освен приплъзването на страничната част на дланта ми по белия лист. И не се вижда нищо друго освен това, което искам да виждам. И не мисля за нищо друго, освен за това, което придобива образ върху хартията.

Просто няколко мига за себе си и само за себе си - пиша директно отвътре, от най-искрения извор на думички и усещания - пиша така, сякаш съм разтворила гръдния си кош, надвесила съм се над тефтера и съм оставила емоциите да прелеят върху листа. Пиша така, както задъхан участник в маратон пие вода - жадно, на големи глътки, със затаен дъх и огън в гърлото. Или пък като летен дъжд в нажежена от очакване нощ - рязко, бързо, решително и отчетливо. Но пиша. И не мисля за нищо друго. И не слушам нищо друго освен своето перо. И не чувам нищо друго. И не съществува нищо друго, защото аз пиша. В моето време за писане.

Защото в моето време за писане ме има само мен и написаното. Между 12 и 3 през нощта има място и има време само за чистата емоция, само за пречистеното от преструвки, задължения и извинения, и само за истинското. Защото времето от 12 до 3 е само един миг, който преминава през мен като онези моменти на кратко 5-минутно унасяне между двете сутрешни аларми, когато имаш чувството, че в съня си си пропътувал хиляди километри, запознал си се с необикновени хора, изживял си необясними неща и си имал възвисяващи идеи. А всъщност са били само няколко мига сън.

Така и аз сякаш отлитам вечер, на пътешествие към себе си и моя истински свят. От 12 до 3. А часовете прелитат през мен с точността на светкавица, която не се задържа, но знае къде да убоде, за да те събуди и да ти каже нещо.

За да ти каже, че нищо няма значение, освен онова, което си ти в момента. И нищо останало няма значение освен онова, което чувстваш най-дълбоко в себе си. И нищо останало няма значение освен мастилото, което изтича от разтворените ти гърди и ти дава живот.

Всичко друго е без значение.

От 12 до 3.