По принцип моето време за писане е от 12 до 3, но...
Няколко толкова красиви съвпадения, случайности и случки през последните няколко дни отпушиха засъхналия пълнител на химикалката ми и...
за няколко дни превърнах няколко празни бели листа в приятно запълнени с тъмно синьо страници и...
за няколко дни направих няколко от онези снимки, които правиш с главата си, когато стиснеш силно очи и запечаташ току-що видяното дълбоко в себе си, откъдето се надяваш да не може да бъде изтрито и...
за няколко дни видях толкова много луни, и стъпих в толкова много локви, и сънувах такива вълшебни сънища, и се почувствах толкова жива, колкото може само в последните дни на март,
преди да дойдат сините нощи на април,
и преди да дойде онзи дъжд
"със тяло на мъж
и със воля на мъж
...
внезапния дъжд на Април."
И не е ли малко тъжно, че когато той дойде, аз ще трябва да си тръгвам.
трудно ми е да пиша като анонимен, защото знам, че не съм, тъжно ми е да пиша с името си, понеже означава същото. а е тежко и да те обичам, когато се радвам за теб, кети. така не отидох в uni zh за hs 2010, а едва през март следващата година. за да те загубя отново. защото те обичах. получи ли касетата?
ReplyDeleteПолучих я.
ReplyDeleteБлагодаря.